България и Източният фланг станаха критично важни за НАТО и САЩ

Ученията с американската армия стават все по-чести и в по-реална обстановка във всички родове войски

Бази, оръжия за милиарди, учения, бързи коридори за войски са само началото

Благодарение на сигурността, която дава НАТО, България процъфтява. Това обяви наскоро посланикът на САЩ у нас Кенет Мертен на конференция по повод 75 години от създаването на НАТО, организирана от Атлантическия клуб в България. Той представи данни, според които от присъединяването на страната ни към алианса БВП се е увеличил повече от два пъти. Кенет Мертен добави, че има рязко увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, че преди няколко седмици Световната банка е квалифицирала за първи път България като страна с високи доходи и цитира Евростат, според която България дори е изпреварила Унгария като потребление на глава от населението.

Дипломатът отбеляза, че след началото на конфликта в Украйна България се е активизирала и се е съгласила да бъде домакин на многонационална бойна група. Той обяви, че НАТО е единствената структура, способна да защити колективната сигурност и

отчете приноса, който дава страната ни в Черноморския регион и Източния фланг на алианса

Дори само тези думи са достатъчни да бъде отбелязано как войната, която се развива на няколкостотин километра от нас, изведнъж превърна Източния фланг и особено България и Румъния в критично важни за НАТО и САЩ.

За две години се построиха и строят огромни бази, правят се покупки на оръжия за милиарди евро и долари, ученията са във все по-реална среда, изграждат се бързи коридори за придвижване на войски и техника от Гърция през България до Румъния.

И това е само началото

Преди няколко месеца стана ясно, че румънската база „Михаил Когълничану“, която се намира недалеч от България, се превръща в най-голямата военновъздушна база на НАТО в Европа, която има за цел да защитава югоизточния фланг на алианса от Русия. Изграждането на базата, която е разположена в окръг Кюстенджа/Констанца и носи името на известен румънски либерален политик от ХІХ век, ще струва 2,5 млрд. долара. Тя ще бъде на площ 2,8 хиляди хектара и в нея ще могат да бъдат дислоцирани 10 000 военнослужещи.

Това е само на 150 км от Варна по суша и дори по-малко по въздух и море

„Михаил Когълничану“ ще разполага с нови писти за излитане и кацане, оръжейни платформи, хангари за военни самолети, а също така модерни казарми и полигони. Това ще бъде военен град, защото се предвижда да има училища, болници, детски градини и магазини. Базата ще бъде по-голяма от „Рамщайн“ в Германия. Затова допринася нейното стратегическо положение. Тя се намира само на 20 км от брега на Черно море, на 300 км от Одеса и на 400 км от пристанището Севастопол в окупирания от Русия Крим.

Битката за контрола на Черно море става все по-ожесточена и видима. Бъдещето му изцяло зависи от съдбата на войната в Украйна. Доказателствата за това са многобройни през последните над 2 години, откакто започна руската инвазия. Безпокойството на Брюксел и Вашингтон от голямото руско присъствие най-сериозно си пролича, когато през декември 2022 г. Комисията по външна политика на САЩ прие Закона за сигурността в Черно море, който определи региона като „арена на руска агресия“.

Властите в Букурещ осъзнават рисковете от желанието на Москва да бъде изтласкано западното присъствие в Черно море и желанието на Русия да го превърне в „затворено море“. По тази причина

още от януари 2023 г. в румънските бази има самолети AWACS,

които следят за руските действия в региона и имат за цел да укрепят отбранителната позиция на Алианса в Черноморския регион. Наскоро там кацнаха и два американски ядрени бомбардировача.

В близост до „Михаил Когълничану“ се намира най-голямото румънско пристанище Констанца / Кюстенджа, което е сред десетте най-големи в Европа. Тук също има сериозно военно присъствие.

На фона на успехите, които Румъния демонстрира в модернизацията на своята армия, прави впечатление по-слабото участие на България. Страната ни така и не успя да се възползва от възможността през първите месеци от руската инвазия да замени старите си съветски оръжия с по-съвременни натовски. Въпреки че през 2023 г. тя успя да заема по-решителна позиция в подкрепата за Украйна и да придвижи напред проектите за закупуване на нови военни системи за армията, все още в България липсва сериозно присъствие на Алианса, каквото се наблюдава в Румъния и дори в Албания.

Все пак България не е напълно апатична и стана ясно, че НАТО предвижда

за страната ни формиране на мощна бригада от много добре обучени части на няколко държави.Тогава премиерът Николай Денков обяви, че така ще се увеличат 4 пъти войниците на Алианса. Според одобрените регионални планове на защита на Алианса от Русия, каквито се направиха за първи път от Студената война насам, настоящата батальонна бойна група на НАТО в България трябва да стане бригада.

По стандартите на НАТО бойната батальонна група е от около 1300 войници, а бригадата - около 5000 бойци, или 4 пъти по-многочислена. На практика в бригадата има няколко батальона.

В момента у нас има една батальонна група от около 1200-1300 души, като тя е с рамкова държава Италия. За нея САЩ дадоха рота с бойни бронирани машини „Страйкър“. Великобритания изпрати рота от състава на Кралския ирландски полк, Гърция се включи с противотанков взвод, а България с 42-ри механизиран батальон от Сухопътните войски, който участваше в мисии в Афганистан. Италия е с най-многобройното участие в групата с над 700 военни с повече от 50 единици техника. В групата има военни и от Турция, Северна Македония, Черна гора, Албания.

Пак през юли м.г. бе обявено, че България предлага на НАТО

създаването на многонационален дивизионен щаб,

който да бъде разположен в района на Кабиле и Безмер. Това на практика ще означава, че при заплаха или заплаха срещу България, то ще се развърне не само многонационалната бойна група на Алианса, за която вече е решено, че става бригада, но и цяла дивизия, включваща поне три бригади.

Идеята е да се създаде такъв щаб по подобие на съществуващия вече в Румъния, който управлява дивизията „Югоизток“. След създаването на такъв многонационален дивизионен щаб и в България, той ще ръководи две български бригади плюс многонационалната бойна група, както и при необходимост и още сили и средства. Това са бригади, които съставляват една дивизия. Предложението е щабът да се ръководи от български офицер.

„Ще има толкова военнослужещи, колкото са достатъчни да се даде бърз и адекватен отговор. В момента основата на сухопътния компонент в България са двете български бригади, многонационалната бойна група. Ще бъдем готови да приемем още сили натовски - съюзни сили и средства. И този многонационален дивизионен щаб да може да поеме командването на тези сили и средства“, допълни тогава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

За целта обаче, страната ни трябва да подготви необходимата инфраструктура. „Ще бъде усъвършенстван войсковият район в Кабиле и Ямболско, там предвиждаме да бъде изградена съответната инфраструктура. Авиобаза Безмер, за да може да бъде разположен авиационен компонент. Ще има и система за командване и контрол. Нашият принос е създаването на многонационален дивизионен щаб на българска територия.", обяви още началникът на отбраната.

Междувременно стана ясно, че започва изграждането на много

бърз военен коридор между България, Гърция и Румъния,

който ще включва като опорни точки Александруполис, Варна и Констанца. По него ще може да се придвижва скоростно при нужда много бойна техника и личен състав.

Това се разбра, след като в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон Гърция, България и Румъния подписаха намерение за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. За него първо съобщи гръцкият военен министър Никос Дендиас.

Според „Катимерини“, коридорът е предназначен да свърже главните

стратегически градове за НАТО по Източния му фланг -

Солун и Александруполис с Варна и Констанца.

По-късно стана ясно, че България ще участва в изграждането не на един, а на два хармонизирани коридора за военна мобилност, което допълнително ще улесни по-бързото придвижване в рамките на НАТО по направлението юг-север. Това пък заяви министър-председателят Димитър Главчев във Вашингтон, където участва също в Срещата на върха на Алианса.

Подписаните писма за намерение предвиждат изграждането на хармонизирани коридори за военна мобилност между Италия, Албания, Северна Македония и България в рамките на Паневропейски транспортен коридор № 8, както и между Гърция, България и Румъния. Те ще способстват за повишаване на потенциала на НАТО за възпиране и отбрана, сътрудничеството между страните в областта на военната мобилност, укрепване на транспортната свързаност между тях като основен фактор за стимулиране на икономическото развитие на региона, както и за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Премиерът Главчев посочи, че има изявено желание от страна и на Турция да се включи, но механизмът следва да е по-различен, защото се използват и европейски средства за коридорите.

Главчев акцентира още върху подписания между България и Румъния Меморандум за разбирателство относно изграждането на

Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции.

Щабът ще осъществява планирането, командването и управлението на Силите за специални операции на Алианса за Черноморския регион. Изграждането на щаба ще допринесе за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Югоизточния фланг на НАТО.

В същото време трябва да се отбележи и че три натовски държави - България, Турция и Румъния, провеждат съвместна операция в Черно море, и то включително в непосредствена близост до конфликтната зона, образувала се след нахлуването на Русия в Украйна. Мисията е обявена като противоминна, но очаканията са, че тя ще играе и сдържаща роля за агресивното руско поведение на постоянно обявяване на военни учения в района.

Паралелно се движи и американска инициатива за Черно море

През март 2023 г. в Конгреса на САЩ бяха внесени два законопроекта, които се отнасят до сигурността в Черно море. Основната им цел е да подтикне администрацията на президента Джо Байдън да изработи всеобхватна стратегия на САЩ за региона. Да се установи постоянно военно присъствие на Източния флан и регулярно военноморско присъствие в Черно море на ротационен принцип, както и да предостави отбранителна подкрепа на регионалните партньори, според интересите и ценностите на САЩ. Препоръчва се в бъдещата стратегия да се включи план за насърчаване на по-голяма свобода на корабоплаването, за да се позволи по-голяма сигурност и икономически достъп до Черно море.

В същото време започнаха да се правят

все повече учения, и то във все по-реална среда -

с бойни стрелби с ракети, с разгръщане на личен състав и авиация.

Така наскоро 31-во изтребително авиокрило от ВВС на САЩ, разположено в Авиано, Италия, се разгърна в авиобаза Безмер чрез 6 изтребители F-16. Това става в съвместна тренировка под кодовото име „Тракийска пепелянка“, в която участваха българските, американските, гръцките и румънските ВВС. България с МиГ-29 и Су-25, а другите държави с F-16.

ВВС на САЩ в Европа са в България за осигуряване развръщането на гостуващото формирование. До три огромни транспортни самолета C-130 Херкулес изпълняват полети, а до 200 военнослужещи обслужваха машините. Те бяха разположени на летище Безмер. Американските екипажи изпълняват задачите си по непосредствена авиационна поддръжка с боеприпаси на Авиационния полигон на ВВС „Елена“. Насочването пък се осъществяваше от предни авионасочвачи от състава на Многонационалната бойна група в България с рамкова държава Италия.

На място дойде лично командирът на 31-во изтребително авиокрило от ВВС на САЩ в Авиано бригаден генерал Тад Кларк. Много специализирани издания отбелязаха, че

изтребители F-16 от Авиано са в авиобаза Безмер,

която се намира на по-малко от 250 мили от Южна Украйна. Няма как да не се отбележи и масираното въоръжаване и постоянните нови покупки и проекти. И докато Румъния отдавна купи Пейтриът и F-16, то и България набира скорост с многомилиардни договори за изтребители, два кораба, близо 200 бронирани машини „Страйкър“.

Почти всекидневно се появяват нови проекти. Стана ясно, че купуваме ЗD радари за поне 400 млн. лв, както и противокорабни ракети. Изведнъж се появиха

проекти и договори за близо половин милиард лева

Единият е за боеприпаси за машините „Страйкър“, а другият за ПВО система „Ирис“ от Германия.

Отделно 200 млн.лв ще отидат за системи за електронна война и за борба с подводници, които ще са част от бъдещите два нови кораба.

Върви и договор за закупуване на нов транспорт за армията. С неговата реализация се цели преодоляване на технологичната изостаналост. Ще се купят нови съвременни товарни автомобили с повишена проходимост.

Всичко това минава в спешен порядък - и през правителството, и през парламента, нищо, че кабинетите са все служебни, а парламентите изкарват по месец-два. Просто няма как да е иначе - войната чука на вратата.