Все повече туристи от България, Сърбия и Турция първо откриват Северна Гърция като туристическа дестинация, а след това се връщат като купувачи на ваканционни имоти. Част от тях ги отдават краткосрочно на свои сънародници чрез неофициални канали, извън обсега на гръцките данъчни власти, пише гръцкият вестник „Катимерини“.

В рибарските селища на Северна Гърция, превърнали се в популярни летни курорти, все по-често се чуват български, румънски, сръбски и турски език. По пътищата се движат автомобили с регистрационни номера от съседните държави, а все повече туристи избират апартаменти, ваканционни къщи и други имоти за краткосрочно настаняване вместо хотели.

Според „Катимерини“ част от собствениците на тези имоти са балкански граждани, които първоначално са посетили региона като туристи, а впоследствие са решили да инвестират в недвижими имоти.

От Пиерия и Кавала до Александруполис развитието на автомобилния туризъм, краткосрочните наеми и търсенето на ваканционни жилища променят местния пазар. Заедно с това обаче се разраства и трудно проследима „сива“ икономика.

Жилища се предлагат чрез сайтове или лични контакти в държавите, от които са собствениците. В някои случаи туристите се представят като приятели или роднини на собствениците, за да не бъде деклариран престоят.

Неофициални платформи извън обсега на данъчните

Председателят на Съюза на хотелиерите в област Кавала Антонис Мицалис разказва пред „Катимерини“, че туристическият пазар в района се е променил сериозно.

„Преди ваканционни имоти тук купуваха основно пенсионери от Германия, Австрия и Великобритания. Познаваме ги, идват от години и познават мястото. Сега купуват и балканци, и турци“, казва той.

По думите му някои от новите собственици използват имотите само за кратко през годината, а през останалото време ги отдават под наем.

„Има Airbnb, която е официална платформа, работи с държавата и предоставя списъци. Ако имотът не е деклариран и няма регистрационен номер, следва проверка. Но има и неофициални платформи в съседни държави, където цялото управление и резервациите се извършват извън обсега на гръцката държава“, обяснява Мицалис.

Контролът се затруднява допълнително от свободното движение в Шенген.

„Някой може да каже, че човекът е негов братовчед и идва да остане във ваканционния имот. Ние сме в Шенген. На границата вече няма въпрос „Каква е целта на пътуването ви и къде ще отседнете?“, посочва той.

Туристите се превръщат в инвеститори

Подобна тенденция се наблюдава и в Александруполис и Халкидики.

Според представители на местния туристически бизнес през последните години българи, сърби, албанци и турци проявяват все по-голям интерес към покупката на парцели, мезонети и вили. Само няколко месеца след придобиването част от имотите вече се предлагат за краткосрочен наем.

В Александруполис официално регистрираните жилища за краткосрочно настаняване са около 850, но според местни оценки през летния сезон, заедно с нерегистрираните обекти, броят им може да достигне между 1200 и 1300.

Около 70% от туристите в града са от Турция, следвани от Румъния, България и Гърция, посочват местни представители. Туристическият поток вече не е ограничен само до летните месеци, а продължава през цялата година.

В Халкидики интересът към имоти също расте. Местни представители на туристическия сектор посочват, че българи, сърби, албанци и турци купуват имоти, които след това превръщат в краткосрочни квартири.

„Първоначално отиват на почивка в даден район, харесва им, запознават се с местните хора и постепенно стигат до покупката и експлоатацията на имота“, обяснява представител на местната власт.

Хиляди имоти извън радара

По данни, цитирани от „Катимерини“, в Халкидики леглата в официално регистрираните жилища за краткосрочен наем са над 50 000. За нерегистрираните обекти обаче няма точна статистика.

Местни представители твърдят, че явлението вече е придобило значителни размери.

„Виждаме всяка седмица жилищни сгради да сменят обитателите си, да пристигат хора с автобуси. Става дума за много имоти. Смятаме, че са хиляди“, казва представител на местния бизнес.

Според него проблемът не се изчерпва с укриването на данъци. Нерегистрираните квартири създават и нелоялна конкуренция за хотелите и законните места за настаняване.

Част от местните предприемачи твърдят, че дори гръцки собственици отдават имотите си чрез чуждестранни туристически агенции и получават плащания „на черно“.

Натиск върху инфраструктурата и сигурността

Хотелиерите предупреждават и за натиска върху местната инфраструктура. Увеличаването на броя на краткосрочните наеми натоварва електроснабдяването, водоснабдяването, сметосъбирането и пътната мрежа, особено през летните месеци.

Поставя се и въпросът за безопасността на самите туристи.

Законните места за настаняване трябва да отговарят на определени изисквания за пожарна безопасност, включително да разполагат със системи за пожарогасене и сигнализация. При жилищата, които се отдават нерегистрирано, не е ясно дали тези стандарти се спазват.

„Какво ще стане, ако избухне пожар в сграда, в която има 15-20 апартамента? Това е много сериозен въпрос“, коментира представител на туристическия сектор.

Местните власти и браншови организации твърдят, че са сигнализирали за проблема още преди три-четири години, но до момента не е намерено ефективно решение.

Една от предложените мерки е въвеждането на система, подобна на хърватската, при която туристите посочват мястото, на което ще отседнат. Според местните представители дори възможността за подобен контрол би могла да ограничи нерегистрираните краткосрочни наеми.