Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
Дадена е задача:
"До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата - момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?"
Математикът:
- Никога.
Физикът:
- Сред безкрайно дълго време.
Инженерът:
- След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.