Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: - Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" - мисли си Щирлиц.

Калтенбрунер попълва служебни характеристики… Пита стоящия пред него офицер от СС: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 64, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 46? О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически…" Влиза следващ офицер, въпросът е същият: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 32, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 23? О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия…" Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 99! К: - А защо не… А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: - Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: - Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: - На-а-а-а-а-а!

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц. След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба: - Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ! - Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!

Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…

Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…

Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… \"За щастие\" - мисли си Щирлиц. \"За вечеря\" - мисли си драконът.

На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.

Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата - пияни-заляни. Радистът казва: - Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием - да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: - А аз какво правя в момента?

Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. - Щирлиц! - помисли си Мюлер. - Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.

Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. - Къде се научихте да играете така? - попита немеца - Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Щирлиц чете вестник и стига до обява: \"Поп-група търси пианистка\". - Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.

Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.

Щирлиц отваря вратата - светлина. Затваря вратата - мрак. Пак отваря вратата - пак светлина. - А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.

Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.

Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: - За героите на Съветския Съюз няма опашка!

Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма…