Пътуват Поручк Ржевски, Наташа Ростова и Пиер Безухов в карета от Москва за Санкт Петербург. Наташа говори на Пиер:
- Ах, струва ми се, че с единия крак съм още в Москва, а с другия вече съм в Санкт Петербург.
Пиер се опитва да остроумничи и казва:
- Ех, как бих искал сега да съм някъде между Москва и Санкт Петербург, например
- в Бологое.
В този момент задрямвалият поручик Ржевски се събужда и се намесва:
- Господа, бил съм в Бологое, да знаете, дупка страшна е.
Един стар бик и малкото теле, синчето, стигнали до ръба на платото.
Пред тях се простряла гледка на необятна равнина, пълна тучна трева, а в тревата - пасящи крави!
- Тате, тате, тате - виж колко много крави има долу! Хайде, да тичаме да хванем една и да я наебем!
- Не, синко! Няма да тичаме! Ще слезем бавно и ще наебем всички крави една по една!