- Привет Гоги, защо си тъжен?
- Художественият съвет ми върна картината, цяла година я рисувах.
-А що за картина?
- Представи си райската градина, под дърво лежи гола жена, кърми детенце, картината се казва "Живот".
- Въх! Каква хубава картина, и какво рече този недостоен художествен съвет?
- Каза детенцето да се обръсне, да си свали шапката и да му се обуят панталони.
Какво казваме, а какво имаме предвид:
1. „Тъпи селски пръчки!” – „Никоя от тия няма да ми пусне!”
2. „Няма работа!” – „Брато, мързи ме дори да мисля!”
3. „В тая държава нищо не става!” – „Абе, жена, къде ми скри бирата?”
4. „Политиците са виновни!” – „Мамо, прегърни ме! Напишках се.”