Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Две баби се срещат на улицата.
- Здрасти Пено. Ходила си в града, как е там?
- УУ Станке много е хубаво! Ма най-хубаво в транспорта. Начи, качваш са у рейса, само да погледнеш некое место, и веднага стават и ти го отстъпват!
- Бре! Я да одим и я да видим туй чудо!
Отива бабата, качва се на автобуса, и си избира една място. Гледа човека, гледа мястото, гледа пак човека, онзи обаче не става. Бабата пита:
- Ей момче, виж ма ква стара жена съм, няма ли да ми отстъпиш мястото?
- Бабо, автобуса е почти празен, е виж назад колко места има. Тук ли точно требе да седнеш?
На бабата й станало криво, но пак опитала:
- Де бре момче. Стани да седне бабата!
- Стига бе бабо!
Бабата продължила да настоява:
- Моля те бе, нека седна!
- Добре, добре, щом толкова искаш, ела сядай. Обаче да караш внимателно!