31 °C
Защо мъжете живеят по-кратко от жените - ами защото е непосилно денем да си вол, а нощем да си бик!
Семейни
3,138 прегледа
Следващ →
Още вицове
Две мутри се разхождали. Едната вика:
— Виж каква прекрасна природа.
— Абе кфа ти природа? От тез дървета нищо не виждам!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад.
Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли.
Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон.
На другия ден на обед, пак същата история.
На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Обажда се един на секс-телефон. Чува отсреща приятен глас:
- Здравей, сладур. Искам те, ще изпълня всяко твое желание...
- Всяко?
- Дааа, всяко...
- Добре, внимавай..
- Не мога да чакам, цялата тръпна в очакване...
- Звънни ми.
На някаква сватба станало сбиване и всички били прибрани в ареста.
Върви съдебен процес. Съдията пита единият от участниците:
- Разкажете ми откъде започна скандала?
- Аз съм чест гост на сватбите в нашия район, винаги ми разрешават да танцувам с булката първия танц. Танцуваме си ние първия танц, след това започва втория танц, ние продължаваме да танцуваме, след това трети танц….. Изведнъж младоженеца скочи от стола затича се към нас и с всички сили ритна жена си между краката.
- О-о-о, той, сигурно е нанесъл големи вреди.
- Вреди?! Тоя ми счупи три пръста на дясната ръка!
Искам да се влюбя...търся жертва...
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
