Слънчево 31 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Димитровград България Светът Обяви Видео eTV
- Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. - Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Семейни 3,114 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Кой иска тридневна работна седмица? - Всички! Пиян мъж се прибира късно вечерта. Пъхнал ключа в ключалката, но не знаел, че другия ключ е отвътре и било отключено. Той заключил и заспал пред вратата. На сутринта жена му се развикала: - Мъжо, отключи вратата! Мъжът отговорил: - Там, където си била цяла нощ, там се връщай! Четири блондинки се връщат от отпуска: - Ще разкажа всичко на мъжа си - казва едната. - Каква глупост! - възкликва втората. - Каква смелост! - учудва се третата. - Каква памет! - възхищава се четвъртата... Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: — Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… — Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: — И к’во си поръча? — Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно… Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?