Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал:
- Сбогом, Крикор.
- Ама защо така "сбогом", много черногледо!
- Ами знае ли човек... Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
— Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре...
— Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие!