Заека и Скункса, както си бягали по горската пътека един срещу друг, се сблъскали на един завой и изпаднали в кома. След известно време се събудили с амнезия. Заекът казал:
- Хайде да се опишем един друг та дано се сетим кои сме.
- Добре - казал скунксът, и започнал да го описва:
- Ти си един такъв малък, пухкав, с къса опашка, дълги уши и страхлив вид.
Заекът се плеснал по челото и казал:
- Аз съм заек, сетих се. А ти си един космат, миризлив, с черта по средата.
В това време скунксът се разплакал:
- Аз сигурно съм ГЪЗ...
Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига, а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си:
- Добре де, съгласен съм, че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат?