Прозорецът на един младеж гледа към апартамента на хубаво момиче. Всяка вечер той угасва лампата, застава зад пердето и скришом наблюдава как момичето се съблича преди лягане.
Една сутрин телефонът на младежа иззвънява:
- Ало, младежо, звъни ви момичето от отсрещния апартамент. Случайно не сте ли забелязали къде оставих снощи чорапите си?
- За теб бих прекосил реки, горящи сгради. Бих се бил с мечка. И всичко това само и само да видя сладката ти усмивка!
- О, колко си мил, хайде ела до нас.
- Хайде утре, че сега вали?