Стоят си на хълма два бика - млад и стар и кротко си пасат трева. Под хълма минава едно много съблазнително стадо крави. Младия бик почва да ръчка стария:
- Айде да слезнем и да оправим тази симпатична млада крава, или тази по-стройната. Айде, давай по-бързо. Стария бик се замислил и казал:
- Не. Ще слезем бавно по хълма и ще оправим цялото стадо.
Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
- Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
- Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
- Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
- Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
- Колько-о?
- Цетили.
- Засто само цетили?
- Ами застото нямам повеце.