31 °C
Maлкият Иванчо пита баща си:
- Тате, тате, може ли 6 годишно момиченце да заблеменее?????
Баща му, озадачен от въпроса, отговаря:
- Не, не може!
Иванчо радостно изтичва на балкона и се провиква към отсрещния балкон:
- Малииийкееее... няма стлашно! Утле пак!
Иванчо и Марийка
3,486 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един човек си постоил страхотна вила в една дива гора. Всичко било идеално, само дето имало много мечки. Принудил се той да извика специализираната служба за борба с мечките. Пристига някакъв мъж, нисък, дебел, мъкне една голяма пушка и дърпа след себе си едно мърляво, малко кутре.
Собственика на къщата пита:
- Какво е това, бе?
- А, т’ва е Зефирчо, куче за лов на мечки!
Зачудил се човека, ама какво да прави, тръгнали към гората. Приближават се до едно голямо дърво и ловеца казва:
- Значи, сега аз се качвам на дървото и подплашвам мечката, когато тя падне на земята, Зефирчо я изяжда. Ясно?
- Ясно!
- Някакви въпроси?
- Мммм, абе, ... след като Зефирчо ще яде мечката, за какво ти е пушката бе?
- Ааа, пушката остава при тебе. Щото ако вместо мечката, падна аз, ти трябва веднага да застреляш Зефирчо!
Симеон гледа новините от събитията в Унгария и си казва:
- Благодаря на Господ, че тук никой не реагира като унгарците!
Учете се от грешките на родителите си! Ползвайте презервативи!
Клиент в ресторант се изнервил понеже вече чакал над половин час поръчката си. Накрая се появява келнера:
- Още минутка две, господине, и ще ви донеса рибата.
- Бихте ли ми казали на какво я ловите? Може да ви препоръчам по-добра стръв?
На сутринта след як запой, даскала се обръща към Иванчо:
-Я иди ми донеси малко зелев сок и ще ти пиша 3! След малко Иванчо се връща с една паница зелев сок. Даскала отпил една яка глъта и казал:
- ООООх съживителна течност!!!
- Ако трябва ще донеса още, у нас, още от есента откакто се удави в кацата шарения котарак на комшийте, никой не е пил от него...
Даскала хванал паницата и я ударил в пода.
Иванчо:
- Малиии сега баба ще ме бие, тя си пикаеше в паницата...
Не е важно откъде тръгват идеите, а докъде стигат. - Жан-Люк Годар
