У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита:
- Иванчо, каква оценка получи днес?
- Шестица!
Статуята се наклонила.
- Недей да лъжеш, Иванчо!
- Добре де, петица.
И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал:
- Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах!
Статуята се сринала на земята.
В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух.
- Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял!
- Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш.
- Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо.
- Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш.
Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му ебали мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита:
- Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели?
- Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко?