Привечер. Малка уличка. По уличката върви една жена и уплашено се оглежда. Забелязва мъж, който я следва. Тя свива в съседната пресечка, а той - след нея. След няколко опита да се отскубне от преследвача си, тя не издържа повече и се обръща към него:
-Господине, защо ме следвате?
Мъжът замислено:
- Честно да Ви кажа, когато се обърнахте с лице към мен и аз си зададох същия въпрос...
Съседът вече ме ненавижда официално.
Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци.
Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци.
Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните.
Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...