Върви си из селото младо момиче… Някакъв я загледал, харесал и се обръща към нея:
- Прощавайте, девойче…
Тя, с плътен алт отговаря:
- Вече не съм девойче.
- А как те викат?
- Мене не ме викат, аз сама си идвам.
- Извинете. А може ли за минутка…
- А ще успеете ли за минутка?
- За минутка? Горе-долу.
- Ако е за "горе-долу", аз си имам мъж.
Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина...
- А тогава какво сте правили?
- Живеехме, детето ми, живеехме...