31 °C
След края на учебната година Иванчо се прибрал в къщи и казал:
- Тате тази година имаш късмет!
- Защо?
- Защото другите родители ще купуват на свойте деца нови учебници, а аз ще си карам със старите.
Разни
1,899 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един бизнесмен много пъти се опитвал да измами данъчните, но никога не успявал. Веднъж обаче си забравил в кабинета им едни 50 000, и от тогава започнал винаги да успява.
Шофьорка:
- Моля Ви, не ми вземайте книжката! На тази снимка изглеждам толкова добре!!!
Летци минават годишна медицинска комисия. Влиза един летец в кабинета. съблича се, а целия му гръб в мазоли.
- Какво ви е? - пита докторът.
- На гърба ли...Аз съм в транспортната авиация. Налага се да помагаме при товаренето и разтоварването на самолета.
- Добре...годен.
Влиза друг летец, съблича се, а на задника му голям мазол.
- Какво ви е?
- Аз съм в гражданската авиация. Постоянно съм в креслото, не ставам, и затова.
- Добре...годен.
Влиза трети, военен летец изтребител, съблича се, а на гърдите му голяма синина.
- Какво ви е? - пита докторът. Не разбирам. Преди вас имаше летци от транспортната и гражданската авиация, те имаха...
Пилотът прекъсва доктора:
- Те ли са летци??! Аз съм летец!!!( и се удря с юмрук по гърдите)
Между приятели:
— Ей, човече, спомням си навремето майка ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините…
Умира протестантски свещеник и се отправя към рая. Чука на вратата, представя се, но там не го очакват. Служителите на Св. Петър тръгват да проверят има ли го в компютъра. Докато пасторът чака, умрял шофьорът на градския рейс и в рая и всички го приветстват: "Добре дошъл, чакаме ви!” Пасторът е възмутен:
- Този шофьор е пияница и винаги груб с пътниците. На какво основание го приемате в рая, а мен - не?
- Знаем, но докато вие проповядвате в църквата, всички спят, а той като шофира, всички в рейса се молят горещо.
Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен. - Сократ
