Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
— Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
— Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
— Не, госпожо.
— Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“.
— Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз?
— Не, не знам- казва генералската жена.
— Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
- Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
- Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...