Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
На един селянин му остарял бика за разплод и вече никаква работа не вършел. Селянинът се принудил да си купи един млад бик. Отишъл на пазара, избрал си един и го купил. Закарал го той в обора и оня още от вратата подхванал кравите.
В единият ъгъл на обора стои стария бик и рие земята, гледа кръвнишки, замахва с рогата да го мушка, пяна му тече от устата, обаче не напада.
- Кво бе? Ще се биеме ли? - пита новият бик.
- А, не бе. Ей така само, за всеки случай, да не си помислиш, че съм крава! - отговорил стария.