Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал:
- Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме?
Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил:
- Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото.
Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал:
- Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист.
- Как познахте, Холмс?
- Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.