Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Тъмна нощ, гола пустош, малка дървена къща, а в нея млада жена ражда. Лекарят едва е пристигнал, и се залавя за работа, като нарочва съпруга да държи фенерчр, защото, естествено, ток няма. Изродено е първото бебе, а докторът казва тревожно на мъжа:
- Задръжте още малко така, има още едно.
Изродено е и второто бебе, а лекарят отново казва:
- Подръжте още малко това фенерче, ще имам още работа.
Изродено е и третото бебе, но, о, чудо, има и четвърто. Накрая мъжът не издържал, тупнал лекаря по рамото и го попитал притесено:
- Сигурен ли сте,че светлината не ги привлича???