31 °C
Съпрузи се возят в кола. След известно мълчание жената казва:
- Отдавна се опитвам да ти кажа нещо. Имам връзка с най-добрият ти приятел и искам да се разделим.
Мъжът не казва нищо, а само натиска по-силно педала за газта.
След минута напрегнато мълчание жената продължава:
- Искам децата да са при мен.
Мъжът отново не продумва и натиска още по-силно газта.
- Искам и къщата да е за мен - продължава тя.
Мъжът се вкопчва във волана, натиска педала на газта до край и се насочва към една стена.
Жената, не очаквала такава реакция, го пита:
- Добре де, ти не искаш ли нещо?
- Не, всичко което ми трябва си го имам тук - отговаря той.
- И какво имаш?
- Еърбег - отговаря мъжът, секунди преди да се блъснат в стената.
Семейни
3,312 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Господине, защо сте ме натиснали все едно съм жена ви?
- Да натисна жената? Хм, това е идея!
- Защо слагат нагреватели на задното стъкло на "Лада"- та?
- За да не ти мръзнат ръцете, когато я буташ.
Как е новата ти мадама?
Мани мани, само клитор и кости..
Обява:
Семинар, посветен на пътуванията във времето, ще се проведе от 22 до 25 юли 1863 година.
Студент е на изпит по логика. Професорът го извиква и го пита:
- На самолет има 500 тухли. Ако падне една, колко остават?
Студентът:
- 499.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
- С три - отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
- С четири - отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
- Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
- Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Там има ли крокодили?
Студентът:
- Не, защото всички са на рождения ден на лъва.
Професорът
- Вярно! Бабата тръгва да прекосява езерото, но умира от какво?
Студентът:
- Ами потънала е.
Професорът:
- Не позна! Помниш тухлата от първи въпрос?
Разумът на човека прилича на земното кълбо, което той обитава: половината му е потопена в мрак, а другата половина е осветена. - Максимилиан Робеспиер
