31 °C
Един заек влиза в аптеката и пита:
- Може ли една торта с моркови?
Аптекарката отвърнала:
- Ако не се махнеш, ще извикам полицията!
Зайчето си тръгнало, но на следващия ден пак дошло в аптеката и задало същия въпрос. Аптекарката му отговорила:
- Ака утре пак дойдеш, ще те закова за пода с цигански пирони.
На следващия ден заекът отново дошъл и попитал:
- Имате ли големи пирони?
Аптекарката отвърнала:
- Не!
Тогава зайчето продължило:
- А тогава може ли една торта с моркови?
Животни
3,304 прегледа
Следващ →
Още вицове
Собственик на лека кола се оплаква на съседа си, че са му откраднали колата предната нощ.
— Обади ли се в полицията?
— Не съм, чакам да я пребоядисат. Тъкмо беше започнала да избива ръжда.
Срещат се двама приятели: млад и стар.
Младият пита:
- Кажи като опитен човек, какво правиш, когато видиш, че ти обръщат внимание млади жени?
- Проверявам дали ми е закопчан ципа...
В автобуса:
- Съжалявам, че ви безпокоя, но ще слизам на следващата спирка. Може ли да мина?
Другият го погледнал и казал:
- Е, и какво като си шибан интелектуалец?
- Ни най-малко. Същият боклук като теб съм.
Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
- Здравейте, чукчи.
- Здравей, бели ловецо.
- Гледам хванали сте морж.
- Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
- Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
- Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
- Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.
- Биковете не реагират на червения цвят, само кравите.
- Защо тогава биковете се разяряват, когато тореадорите развеят червена кърпа пред тях?
- Защото се ядосват, че ги смятат за крави.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
