Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
В бара.
- Жалко, че те няма днес...
- Как да ме няма! Ето ме! Седя си до теб!
- Не... Няма те!
- Ама какви ги говориш! Ето ме!
- Искаш ли за пет кинта да ти докажа, че те няма?
- Хайде де!
- Значи, нали не си в Париж?
- Не.
- И в Ню Йорк?
- Не.
- И в Гватемала не си!
- И в Гватемала не съм.
- Значи си някъде другаде!
- Значи съм някъде другаде.
- Щом си някъде другаде, значи не си тук. Така ли е?
- Май че...
- Дай пет кинта!
- Няма!
- Що?
- Нали ме няма тук...