Филип Киркоров си лежи в джакузито. Слуша по радиото:
"Последни новини! Почина краля на поп музиката..."
Киркоров ужасен, изскача гол, целия в пяна, тича пред огледалото, блед като тебешир. Започва трескаво да рови в козметиката..Намира една игла...гледа се в огледалото, бавно приближава иглата към бузата си...Затвяря си очите и рязко се убожда. Извиква от болка:
- Аааа!
Изведнъж си сменя физиономията, облекчено въздиша:
- Уффф тия журналисти! За малко да се вържа....
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!