31 °C
Скъпа, женени сме от 10 години, а си мила и нежна с мен само, когато ти трябват пари...
- И какво, не е ли достатъчно често?
Семейни
3,122 прегледа
Следващ →
Още вицове
Здравният министър бил на инспекция в една болница. В една от стаите видял пациент да мастурбира. Обяснили му, че това е болен с приапизъм (постоянна ерекция) и по този начин провежда лечение.
В съседната стая мед. сестра правела свирка на друг болен, което вбесило министъра. Успокоили го
- това е болен със същтата диагноза, но той е здравно осигурен.
Студентско общежитие.В стаята тича студентка и крещи:
- Момичета, свляйте бързо гащите, идват ни колеги на гости!
След секунда:
- Кви ги правите бе? Махнете гащите от простора, а не да се събличате..
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Една баба пита войник:
— По какво се различават войниците от партизаните?
— Войнците нападат отпред, а партизаните – отзад.
— Аха! Значи моят дядо е партизанин!
Габрово.
- Ганчо, а защо прибираш от масата водката и пържолите в чантата си?
- Харалампи, твоята жена ме покани на рождения ти ден само с условието, че ще взема мезето и пиенето със себе си...
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
