Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Един борец не отишъл на работа. Hа следващия ден също. Колегите му започнали да се притесняват, чудели се болен ли е или пребит, с БМВ-то ли е катастрофирал или е в пандиза. Едва на третия ден нашият човек се появил. Зарадвани, че го виждат останалите го заразпитвали:
- Къде се изгуби, бе брато? К"во прави толко време?
А той гордо им отговорил:
- Купих си един пъзел. И го подредих само за три дена, а на кутията пишеше от три до осем години!!!