Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса "научни размишления". Ученият отговаря:
- В лабораторията, в библиотеката...
Журналистът го прекъсва:
- А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията?
- Добре, ето ви един пример - в продължение на дълги години с жената беше така - лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих..
Журналиста:
- Окрихте някакъв супер-аналгин?
- Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.
Прибира се един и заварва жена си да плаче.
- Какво се е случило?
- Такава обида... Такава обида...
- Кой те е обидил, миличко?
- Майка ти!
- Че как? Тя не живее с нас! Даже не живее в нашия град!
- Написала ти е писмо, пък аз по погрешка го отворих...
Мъжът взема писмото, прочита го и пита:
- Добре де, къде е обидата?
- Ей тук, най-накрая!
А най-накрая пише:
Мила дъще, не забравяй да покажеш писмото на сина ми!