31 °C
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали.
Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина...
- Кой аз? - стиска още по-силно
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина...
- Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска...
- Н-немият П-педро...
Гадории
3,172 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Карам си колата без книжка. Спира ме катаджията, гледа, че зад волана също е катаджия и ме пуска.
- Значи си катаджия?
- Не, просто стъклата на колата са ми огледални.
- Имате толкова студен поглед...
- Какво искате: дясното око минус три, лявото - минус шест!
Скоро! Гледайте във всички хладилници в страната! Мандарини!
Един еврейски лекар не можел да си намери работа в американските клиники и решил да отвори малка частна практика. На входа поставил надпис:
„Лечение за 20 долара. Ако не помогне — връщаме 100!“
Американски адвокат видял табелата и си помислил: „Добър начин да изкарам 100 долара.“ И влязъл при доктора.
— Докторе, изгубих си вкуса.
— Сестра, донесете лекарството от кутия №22 и капнете три капки в устата на пациента.
— Пфу! Това е керосин!
— Чудесно, вкусът ви се е върнал. Дължите 20 долара.
Адвокатът, раздразнен, но упорит, платил и се върнал след няколко дни.
— Докторе, имам проблем с паметта. Нищо не помня.
— Сестра, донесете лекарството от кутия №22 и капнете три капки.
— Но това е керосин! Вече ми го давахте миналия път!
— Отлично, паметта ви се е върнала. Дължите 20 долара.
Адвокатът се ядосал, но решил да опита още веднъж и се върнал след седмица.
— Докторе, имам много лошо зрение. Почти нищо не виждам.
— За съжаление, нямам лекарства за това. Ето ви вашите 100 долара.
— Но това са 20, а не 100!
— Прекрасно! Зрението ви се е върнало. Дължите 20 долара.
Шефът:
- Защо закъсняхте за работа?
Подчиненият:
- Късно излязох от вкъщи....
- А, защо не излязохте по-рано?
- Защото, вече беше късно, да излизам по-рано...
Щастието е като пеперуда, която, когато я преследваме, винаги остава извън обсега ни, но, ако седнем кротко, може да кацне върху нас. - Натаниел Хоторн
