Младеж изпраща девойка от село на влака. На перона - тя е в купето провесена през прозореца - младежът й поднася букет от червени и бели рози. Девойката се протяга, поема го, вдиша от него дълбоко и възкликва:
- Много хубави червени рози!!!
А младежът отдолу:
- ИБЕЛИТИ СА ОТ МЕНЕ!!!
Да, ама тя го разбрала погрешно и:
- Много ми са плющи, ама влака ша тръгва...
Иванчо се връща от училище:
- Тате, татеее! Спестих един лев!
- Как, бе моето момче?
- Ами, бягах след автобуса!
- Ама защо ме удари, бе татееее ?
- Ами защото ако беше бягал след някое такси, щеше да спестиш пет лева!