31 °C
Новобранец ще прави своя първи скок с парашут.В последния момент обаче решава да се откаже и тактично го съобщава на инструктора си.
- Защо,страх ли те е? -пита инструкторът.
- Не,но сънувах леля ми и тя ми каза да не скачам защото няма да ми се отвори парашутът- отвърнал новобранеца.
-Тогава за да си спокоен аз ще ти дам моя а аз ще скоча с твоя,както знаеш аз съм ги сгъвал и двата и няма да имаш проблеми.
Новобранецът се съгласил.Когато самолета достигнал височина, той скочил последен от всички парашутисти, като останало да скочи само инструктора. Новобранецът скочил,парашутът му се отворил започнал бавно да се спуска към земята.След няколко секунди, падайки с голяма скорост край него профучало нещо и се чуло:
- . . .на леля тиииииииииииииииии.......
Черен хумор
2,327 прегледа
Следващ →
Още вицове
Веднъж поканили много професори от МЕИ-то в един самолет, разположили ги вътре и им казали, че самолетът е направен от техни студенти. Щом разбрали, всички избягали освен един. Когато го попитали защо, той казал:
- Ако този самолет е направен от мои студенти, то той изобщо няма да излети.
Разговор между български футболни съдии:
- Като малък не ми даваха да играя футбол.
- Защо?
- Имам проблеми с очите. Не виждам!
- Отдавна скъсах с моя годеник. Отношението ми към него рязко се измени.
- Но защо тогава не му върнеш пръстена с брилянт, който ти подари?
- Защото моето отношение към скъпоценностите не се е променило.
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията:
- Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите.
- Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи.
- Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен.
- Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.
Поет се оплаква на доктор:
- Моля ви, помогнете ми! Когато пиша стихове до късно, после до сутринта не мога да заспя.
- А защо не опитате да прочетете вечер това, което сте написали?
В днешния ден главната политическа задача не е в това да се даде на човек свобода, а в това да се удовлетворят неговите потребности. Уистън Хю Одън
