31 °C
Полицай патрулира по тъмната улица и гледа: паркирала кола и в нея момче и момиче. "Аха, сега ще ги глобя" - мисли си той. - "Непълнолетни, а правят секс на обществено място".
Приближава се до колата и пита момчето:
- Какво правите вие тука?
- Ами аз чета вестник, а тя плете чорапи.
- Ти на колко години си?
- На 19.
- А тя?
Момчето си поглежда часовника и казва:
- След 15 минути ще стане на 18.
Любими Герои
3,526 прегледа
Следващ →
Още вицове
Тече съдебно заседание. Съдията към обвиняемия:
- Обяснете, как така човек като вас, наскоро дипломирал се от престижен университ, така жестоко сте пребили пощальона?
- И Вие да бяхте на мое място щяхте да направите същото! Звъни ми тоз пощальон и ми казва, че има за мен препоръчано писмо, но да съм кихнел някой лев, и тогава щял да ми го даде.
- И?
- Кихнах му аз..а то призовка за казармата!
Син пише писмо на майка си:
"Скъпа мамо! Роди ми се син, а жената нямаше мляко, и го кърмеше една негърка и детето почерня".
Майката отговаря:
"Скъпи сине, когато ти се роди и аз нямах мляко, и те хранех с краве мляко, но рога ти пораснаха на тридесет и три години чак."
В любовта има две положения или става или не става! Поправителен изпит няма!
След разходка на кучето мъж се прибира вкъщи и казва на жена си:
- Не зная какво се е случило с кучето ни, но по пътя обратно все се дърпаше и скимтеше сякаш искаше да каже нещо.
Жената отива в антрето, гледа кучето и казва:
- Искало е да каже, че е чуждо куче.
След първият учебен ден малко хлапе се прибира от училище. Вкъщи го чака цялата рода, изгаряща от любопитство.
- Е, какво научи в училище?
- Ами, разбрах, че 2+2 е равно на 4!
Родата е във възторг.
- Също така, научих, как се пише думичката "мама"!
Родата отново е във възторг.
- А, още научих, че на пишката и викат х..й!
Родата изпада в паника, само дядото запазва самообладание:
- Ех, не е толкова страшно, когато мъжът разбере, че на пишката и викат х..й, по-лошо е, когато разбе, че х..ят, отново е станал пишка...
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
