Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
Жена дава на мъжа си пари да купи нова ютия. Той обаче отива в кръчмата и ги пропива. Събужда се в кръчмата чак на сутринта и се сеща за ютията. Отива в магазин за техника и моли продавачката:
— Моля ви се дайте ми една ютия. Пропих парите, а жена ми ще ме убие.
— Добре. – съгласила се продавачката – Ето какво ще направим. Ще сложа ютията на масата, а ти ще удариш с оная си работа по масата. Ако ютията подскочи е твоя, но ако не стане ще ти отрежа патката.
Оня замахнал с оная си работа ударил по масата и ютията подскочила. Доволен се пребира вкъщи и показва ютията на жена си. Тя е малко учудена, но не задава въпроси. Лягат си двамата, но на сутринта жената се събужда от някакво думкане в кухнята. Отива там и гледа мЪжа си. Пита го:
— Кво правиш бе?
— Нищо бе. Тренирам за хладилник.