Таксиметров шофьор намира на гарата едно самотно момиче, което от дума на дума се оказало, че е изпуснало влака за родното си място. Шофьорът предложил да го подслони и на сутринта да го откара обратно - то се съгласило. Отвел го в дома си и му послал да си легне на собственото му легло, а той на диванчето. По едно време го разбудил нейния глас:
- Ивинявай за неудобството, но ми е студено - той й дал още едно одеало и си легнали по местата.
След около 20-тина минути отново същото се повторило и шофьорът отново и дал още едно одеало - и така това се случило още няколко пъти. Накрая, когато момичето дошло за пореден път той не издържал и я попитал:
- Абе ти си ужастно много зиморничава, това винаги ли е било така?
- Ами да, когато бях по-малка баба идваше при мен в леглото да ме топлиV
- Абе ти луда ли си - едва 3 часа е, къде да ходя да търся баба ти сега - нервно отвърнал шофьора!
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…