Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб.
- По-любов! - отговорил му женски глас.
Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст.
С плътен и респективен глас пак пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас.
С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- Че кой питаш.То тук друг няма.
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
— А, бе Жабо, какво правиш?
— Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
— Е-е-е, ще може ли и аз?
— Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
— ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
— Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? – казал хипопотама.
— Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
— Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
— Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
— Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!