31 °C
В частен кабинет лекарят казва на пациента:
— Почистих ви ушите, мога да ви гарантирам, че вече ще чувате великолепно! Ще ви струва сто долара.
— Двеста ли казахте?
— Да, точно така, чувате прекрасно!
Професионални
3,474 прегледа
Следващ →
Още вицове
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа.
- Лейди, какво правите?
- Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
Поисках от майка ти снимка, а тя ми подари пъзел.
Купон. Тъмнина. Женски шепот:
- Ама Ваньо... Днес съвсем не се държиш акто миналия път... По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох... И... оная работа като че ли ти е по-голяма...
- А и не съм Ваньо...
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли ...
Млада учителка в час по литература пита учениците:
-Днес ще играем на гатанки с писатели. Назовете ми писател, чиято фамилия започва с В и завършва пак на "в"!
- Вазов - отговаря Марийка.
- А сега руски поет, с П и последна - н!
- Пушкин - ведната отговаря пак отличничката.
Учителката, доволна:
- Браво, Марийке, харесва ми твоят начин на разсъждение!
Иванчо вдига ръка от последния чин:
- А може ли Марийка да познае за кого става дума: започва с "Х" и завършва на "й"?
Учителката му крясва ядосано:
- Марш веднага навън, Иванчо!!!
Иванчо, излизайки, мърмори под носа си:
- Имах предвид Хемингуей, но и на мен ми харесва начинът Ви на разсъждение...
Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. - Александър Пушкин
