31 °C
Мъж и жена вечерят. Жената:
- Мили! Винаги съм знаела, но искам да го чуя пак - обичаш ли ме?
- Колко?
- 420, скъпи. Чанта на LouisVuitton.
Минават пет минути. Мъжа:
- Писанке! Казвал съм ти, че те обичам, че си най-хубавата, най-умната и само ти си за мен на света?
- Колко?
- Два дни, на Желязна, ще ловя риба, ще пия бира и се връщам.
Семейни
6,880 прегледа
Следващ →
Още вицове
Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон.
- Ще те изям!
- Не може - отговаря конят.
- Защо пък да не може? - пита вълкът.
- Защото съм кооперативен!
- Че на мен какво ми пука?
- Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят!
- Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен?
- Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш!
Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"
В рая попаднал един кренвириш. Събрали се всички ангели и архангели и започнали да се чудят какво е това. Свети Архангел Михаил, като най-умен предложил да попитат Дева Мария, тъй като тя е била на земята и може да знае... Дошла тя, взела кренвириша, огледала го от всички страни, поопипала го и казала:
- Много прилича на Светия дух, само дето той беше по-твърд!!!!
Двама приятели се срещат.Единия бил
върл, непоправим чекиджия.
Първият разправя:
Вчера се запознах с едно много хубаво
маце. Отидохме на кръчма. Седнахме в
едно сепаре и й пуснах ръка..
Втория зачервен, вече лъска бастуна и
казва:
Продължавай..
Заведох я в къщи след това, натискане,
целувки, съблекох я и тъкмо да й го
вкарам, звънна телефона..
Чикиджията вика-не вдигай телефона,
продължавай...
Народно поверие: ако набираш телефонен номер на калкулатора - значи днес е петък.
Как да му обясня на моя организъм, че косите на главата за мен са по-важни от космите по гърдите?
Тайната на успеха е да правиш типичните неща нетипично добре . - Джон Д. Рокфелер
