Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях...
- Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Чапаев и Фурманов попаднали в плен при белите. Хвърлили ги в тъмницата.
Първо дошли за Чапаев. Искали да им издаде военни тайни.
Били го, много го били, чак се изморили, но Чапаев мълчал.
Върнали го обратно в тъмницата. Фурманов като го видял се ужасил.
Василий Иванович:
- Казах ти аз: "Давай да си запишем". А ти: "Да запомним, та да запомним"...