Урок по литература. Учителката задава въпроси: - Сега ще изучаваме творчеството на най-големия български писател, който същевременно е и поет. Кой е той - подсказвам, името започва с В и завършва на в. Петърчо: - Вазов! - Браво Петърчо, харесва ми логическото ти мислене! По-нататък ще изучаваме поезията на виден поет, който е умрял от туберкулоза. Подсказвам - името започва със С и завършва на и. Марййка: - Смирненски! - Браво Марийке. Харесва ми логическото ти мислене! Иванчо вдига ръка: - Госпожо, кой е този писател, на който името започва с Х и завършва с Й? - Марш навън и утре с баща си тук! Иванчо тръгва към вратата и пътьом казва: - Хемингуей г-жо, но ми харесва логическото Ви мислене..

Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" - мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" - пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" - мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. - Ти що не пишеш, бе, Иване? - Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….

Иванчо закъснява за час по биология.Не иска да го види учителката затова се промъква между чиновете,но класната го забелязва.Казва му да се изправи и да влезне в стаята както влиза баща му.Той тряска вратата и казва:Жена олекна ми като те набих! Ами поне да ме беше предупредила, че митко, ще е дойде на пижамено парти.

Диктовка в каменната епоха. Учителката казва: -Деца, първата думичка от диктовката е "Мир". Децата хващат чуковете и длетата и издялкват в камъка гълъбче. -Сега деца, напишете думичката "Дружба". Децата послушно издялкват две стиснати ръце. -Завършваме диктовката с думичката "Любов". Марийка шепнешком пита Иванчо: -Иванчо, любов с един ташак ли се пише или с два?

Млада и хубава учителка влиза за първи час в нов клас. След кратко запознаване, започва да преподава новия урок на дъската. Тъкмо започнала да пише, и чула зад гърба си: "Ще те скъсам!". Обърнала се назад, но всичко било мирно и тихо. Започнала пак да пише, и отново чула: "Ще те скъсам!". Обърнала се рязко, но пак нищо. След малко, случката се потретила. Ядосана, учителката излезнала от час и отишла при директорката: - Това не са ученици, а хулигани! - Но защо? Какво е станало? - учудила се директорката. - Ами тъкмо започна да пиша по дъската и отзад веднага се чува "Ще те скъсам!" - Да не би случайно да е от втория чин в ляво? - Да. - Едно русо момче, нали? - Да. - Е, това е Иванчо, да знаеш че ще го направи!

Иванчо и Марийка се женят. Вечерта Марийка тича при майка си и я пита: - Мамо, мамо кажи какво да направя, че Иванчо да не разбере, че не съм девствена? Майка й набързо й казала какво да направи. Легнали си младоженците, но Иванчо толкова бил пийнал, че веднага заспал. Марийка се събужда сутринта и виждайки какво прави Иванчо... отново тича при майка си: - Мамо, мамо, Иванчо яде ябълката дето я бях сложила там дето ми каза... - Ами, ако му стане нещо ? - Ееееееее баща ти едно време цял пъпеш изяде, пък нищо му нямаше.

Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: - Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: - Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!

Малката Марийка се прибира от училище и казва: - Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: - И как стана това? - Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

Учителката пита Иванчо: - Иванчо кажи една съгласна? Иванчо отговаря: - Марийка. - Ама Марийка не е съгласна, бе Иванчо. Марийка станала и казала: - Съгласна съм, съгласна!

На Иванчо батко му качва момиче в колата и отпрашва към гората, а Иванчо на колелото и след тях. Скрива се зад едно дърво и слуша; -Ще ми дадеш ли? -Няма. -Ще ми дадеш ли, последно те питам...? -Няма да ти дам.... -Тогава слизай и се прибирай пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и я закарва на същото място и започва: -Марийке, ще ми дадеш ли ? -Ще ти дам Иванчо. -Марийке, последно те питам, ще ми дадеш ли ? -Нали ти казах, бе Иванчо, ще ти дам. -Вземай колелото тогава, аз ще се пребера пеша...

Учителката завела децата да гледат строителство на нова къща. По време на мероприятието един строител паднал от една стълба и го откарали с линейка в болницата. В училище учителката анализира с децата случая: - Петърчо, защо падна строителят? - Ами не е внимавал, госпожо! - Гошко, ти какво ще кажеш? - Не е спазвал безопасността на труда! - Браво, Гошко! - Иванчо, ти какво мнение имаш по случая? - Ами псуваше ме на майка, госпожо! - Как така Иванчо? Защо? - Ами, каза ми - хей момче, не клати стълбата, щото ще го тура на майка ти!!

Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си: - Днес помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво, Иванчо, ето ти 1 лев. На другия ден Иванчо идва с Марийка. - Днес помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво на вас, ето ви по 1 лев. Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо. - Защо днес идвате двама души? - Защото бабата се съпротивляваше…

Иванчо и Марийка отишли заедно на плажа и Марийка "случайно" поглежда в гащите не Иванчо и го пита: - Кво е тва бе Иванчо? - Щъркелче. Прибират се и майката на Марийка я пита какво са правили, а тя отговаря: - Играхме си с щъркелчето на Иванчо. То ме ухапа, ама аз му строших яйцата!

Иванчо и Марийка искали да си правят деца. Но на Иванчо му бил малък, а на Марийка и били малки и решили да отидат и да споделят с доктора. И: Докторе имаме проблем! Д: Какъв проблем имате? И: С марийка искаме да си направим деца, обаче на нея циците и са малки, а на мене х/уя ми е малак. Д: Имам едни хапчета които могат да жи помогнат, но трябва да ги пиете едно по едно докато получите желания резултат. И: Добре докторе, ще ги вземем. Д: Ето ги и като се приберете ги пробвайте. По патя докато се прибират Иванчо казва на Марийка И: Марийке да си разделим хапчетата и да ги изпием? М: Нали доктора каза да ги пием едно по едно !? !? И: Нали искаме да ни пораснат? М: Да, добре. Като се прибрали ги изпили. М: ИВАНЧО КЪДЕ СИ "марийка плувала в гърдите си" И: ЧАКАЙ МА 105, 106, 107, 108, 109, 110 "навивал х/уя си на ръката"

Иванчо си стоял на терасата. Приискало му се да си направи 1 чекия. В този момент минавала Марийка, която отивала до магазина. Направил той една бърза. След малко, обаче Марийка пак се върнала, просто забравила да купи нещо. Иванчо направил още 1 тек. Явно на Марийка не и й било ден, отново се върнала до магазина. Иванчо се провикнал от терасата: -Марийке, ти си ебаси НЕНАСИТНИЦАТА !

Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.

Иванчо дълго време убеждавал Марийка да му пусне. Минало доста време в кандарми и уговорки,а Марийка не , та не. Иванчо сменил тактиката и й казал: -Виж, Марийке, аз само ще ти го покажа, а пък ти сама ще решиш какво да правиш! -Ииииии пък ти, как ме убеди набързо. Метнала се Марийка отгоре му.

Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...

Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: - Кажи, Иванчо. - "Подсъзнание", госпожо. - Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"? - Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? - Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче… - Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.