Слънчево 31 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Димитровград България Светът Обяви Видео eTV

Любими Герои

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Оценка 0 от 0 гласа
Мутра влиза в аптека. - Какъв хляб имате? Аптекарят учудено: - Ама тук е аптека какъв хляб? - Смееш да ми противоречиш? - и го смлял от бой. На следващият ден мутрата пак идва. - Какъв хляб имате? - Казах ви вече, че не продаваме хляб. - Ооооооо! - и още по як пердах. На третия ден още при появяването на мутрата аптекарят започва да вади хляб изпод тезгяха. - Ето "Добруджа", ето "Стара загора". Имаме ръжен, типов, франзели... - Хляб има вече във всички аптеки. Покажи киселото мляко.
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа