На 30 етаж на небостъргач имало барче. В него до един прозорец бил седнал мъж облечен в черно и пиел поредната си водка. Към него се приближил друг мъж и помолил да седне. След още няколко чаши първият казал: — Хайде да се хванем на бас, че ако скочиш през прозореца, вятърът ще е толкова силен, че ще те върне обратно. — Не ти вярвам. — Само гледай – казал мъжът в черно, след което скочил и за секунда се върнал обратно. – Сега е твой ред да опиташ. Другият скочил и се забил директно в земята. В това време келнерът минава край мъжа, който е останал в бара и казва: — Много гаден тип ставаш, като се напиеш батмане.

Един пияница стои пред вратата на къщата: — Моля те, пусни ме! — Не, няма да те пусна – отговаря жена му – напил си се като свиня! — Моля те, пусни ме красавицо, нося ти цветя. — Какво?! Носи ми цветя – мисли си тя – тоя полудял ли е?! Отваря вратата: — Къде са цветята бе, пиянде лъжливо??! — А къде е красавицата?

Психиатър прави профил на маниак-убиец: — Кажете ми какво е това: две колелца и по средата гвоздейче? — Забили са пирон между очите на студент. — Грешите, това е ножица. — Прав сте, по-добре звучи „Забили са ножица… “.

В час по биология госпожата пита Иванчо: — Кажи ми сега, Иванчо, какво е пингвина? Иванчо: — Очевидно е госпожо, че пингвинът е затластяла лястовичка!

Един човек пита доктора си: — Докторе, сънувах сън на чужд език. Какво да правя? — Вземи си преводачка в леглото.

Съпруга чете на съпруга си новините: — Един човек оставил тридесет хиляди долара наследство на жената, която отказала да се омъжи за него преди двадесет години. — Е, това се казва истинска благодарност.

Жена се обръща към съпруга си: — Пешо, вчера искаха да ме изнасилят… — Това пък откъде го измисли, ма? — Не съм го измислила, защото, ще ме прощаваш, ама вече ме изнасилиха… — Тогава, защо викаш, че са искали? — Ами, защото, ако не бяха искали – нямаше да ме изнасилят…

- Защо в деня на сватбата булката е облечена в бяло? — Защото това е цвета на щастието и радостта… — Защо тогава младоженецът е в черно?

- Дядо, имаш ли си тайни? – пита внучето. — Имам, имам… — Кажи ми някои от твоите тайни! — Аааа! Вече не ги помня.

- Моето момиче е като мобилния ми телефон. — Такава мъничка, съвременна, необходима? — Не, когато свършат парите и не говори с мен!

Група туристи стоят захласнати пред статуята на Венера Милоска. Едно дете пита баща си: — Тате, защо е без ръце? — Виждаш ли какво ще стане и с тебе, ако продължаваш да си гризеш ноктите…

Кондуктор във влака пита блондинка, пътуваща с куче: — За кучето платихте ли? — Не! Подарък за рождения ми ден е.

Иванчо отива на училище. По пътя намерил огледало паднало на земята. Вдигнал го и казал: — Мале колко грозна снимка, и аз да бях, и аз щях да я изхвърля!

Мъж към жена си: — Изглеждаш ми подозрително физиономията ти – или си ми изневерила, или се готвиш да ми изневериш. — Защо или-или, може да са и двете.

Внук пита дядо си, който е охрана в един завод: — Дядо, а не е ли страшно нощем да дежуриш сам? — Да, внучето ми, докато не заспиш е страшно!

Поручик Ржевски е целият пребит. — Господи! Поручик, какво е станало! — Скарах се с полковника! — Полковникът е стар, хилав… — В ръката си държеше бастун! — А вие? — В моята ръка беше гърдата на жена му. Приятно нещо да ви кажа, но в бой – абсолютно безполезно!

Пиков час в градския транспорт, блъсканица. Жена без да иска докосва по члена мъжа до нея. — О, извинете! — А не, аз съм шахматист, пипнеш ли – играеш.

Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. — Ти кой си? – пита го тя. — Ами-и-и-и… турист. — Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.

- На нас, треньорите, това ни е работата — да бъдем уволнявани. (Димитър Пенев)

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…