31 °C
Футболист е на лагер в чужбина и говори по телефона с жена си:
- Какво искаш да ти донеса?
- Каквото искаш! Вече всичко се лекува.
Спортни
3,600 прегледа
Следващ →
Още вицове
Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце.
- Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми?
Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред.
- Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка.
Жената се съгласила.
- Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка.
Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата.
- Тате, учителката по математика те вика.
— Какво се е случило?
— Тя ме пита:
„Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита:
„А 7*9?“, а аз:
— Същия х*й е…
— Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
— Тате, а ти в училището ходи ли?
— Още не съм.
— Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
— Защо?
— Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
„А на х*я ли си да стоя?“
— Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
— Тате, ти в училище беше ли?
— Още не.
— Не отивай, изключиха ме.
— Защо?
— Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
— А учителката по география за чий х*й е дошла?
— Аз попитах същото!
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
На бензинова колонка със страшен грохот спира учебен автомобил. Зад волана мацката казва:
- Пълен резервоар, и по-бързо!
- Една минута! Като за начало изключете двигателя.
- Аз съм го изключила. Инструкторът бучи така!
Две селски кучета идват в града и виждат един таксомер за паркиране. Едното куче казва на другото:
- Виждаш ли до къде стигнахме, сега вече и пари за кенеф ни искат.
Там където няма закони, няма и свобода. - Джон Лок
